През 2000 г. археологът д-р Георги Китов откри на Четиньова могила край с.Старосел, представителен тракийски храм от края на V и ІV век пр.Хр. Той се състои от монументална ограда с дължина 241 м. и запазена височина до 3 м., централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълно и кръгло, с куполен покрив помещения. С диаметъра си от 5,3 м. то е най-голямото в България, а храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величественият такъв обект, откриван до момента. Предполага се, че в него е погребан обожествен владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение, за изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани блокове, е било по силите на мощен, богат, влиятелен цар. Храмът е бил използван като “хероон”. Скалното образувание непосредствено до северозападната периферия на крепидата е било свещено. Към него в скалите са изрязани стълби. Близо до тях, в скалата са издълбани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани жертвоприношения или може би т.н. “винени жертви”, защото на трийсетина метра западно от свещеното място е иззидано съоръжения с елипсовидна основа. Отвътре то е измазано с качествен водоустойчив хоросан и е с вместимост около 5-6 тона. Във вътрешността са намерени парчета от съдове за пиене – чаши и кани, както и една цедилка. Знае се, че тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна, затова е трябвало да се прецежда. Този факт навежда на мисълта, че това е било хранилището за ритуалното вино - “винарна”. Религиозните церемонии на траките и извършваните в храма орфически мистерии, както е известно са свързани с пиене на вино. Заради своето стратегическо положение и монументална архитектура, се приема, че храмът е възловото място на голям култов център от множеството скални светилища и няколкото десетки могили в района. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи.
Без богати дарове, но с оригинална архитектура се отличава малката гробница с колоните /могила Хоризонт/. В други са положени висши представители на тракийската аристокрация, вождове или владетели. Този в Пейчова могила е бил последовател на Орфей. През V век пр.Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано около очевидно свещена скала. В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм. В нея са подредени вещите на вожда – пълен комплект въоръжение /наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели на които са запазени дървените тела/, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти. Сред многото находки се отличава сребърната двойна брадва /лабрис/ - символ на царската власт в древна Тракия. Лабрис е врязан и върху сребърна пластина с изображение на конник, който има наколенник и пие от ритон. Златният пръстен-печат също е с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган. Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него дракон. Сред останалите предмети се открояват стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало, вероятно дарове от далечни земи.Панчова могила крие гроб на войн с пластинчата ризница, други предмети на въоръжението, комплект сребърни украси за главата на кон. Наносникът е уникален с ажурното си оформление и грифон, кръвожадно отворил клюн. Не е позната от досегашните находки и юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви.Религията на траките почита Великата богиня майка, която в повечето случаи се отъждествява с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея има и мъжко божество – анонимно /син, цар, Орфей/. Царят на траките е бил медиатор, връзката между боговете и хората. Законите в тракийското общество се определяли от ритуалите. Те били два вида – аристократически и мистериални /общодостъпни/. От аристократическите ритуали, които били много сложни и се изпълнявали само от мъже, води началото си “орфизма”. Храмът в Старосел е изпълнявал точно такива функции – във вътрешната камера са се затваряли царят /жрец/ и елита /посветените/ за тайните си ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване до състоянието на бого-човек, приобщаване до божественото. Процесът на усъвършенстване имал десет степени. Тракийският орфизъм е възглед със световно актуално значение и днес. Това е идеята за вложените в човека сила, които ако се потърсят, подхранят и разгърнат, ще му помогнат да напредне сам, да се развие и да стане по-добър. Гръцкият начин на мислене не допуска идеята за безсмъртие на човека въобще, безсмъртни са само боговете. В орфизма обаче идеята за безсмъртието е централна. Вярата в безсмъртието се свързва с вътрешното израстване на човека.
Има печат за “100 национални туристически обекта”.
No comments:
Post a Comment