СТАРОСЕЛ - ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА

Храмът-гробница над с.Старосел се намира в самото подножие на южните склонове на Същинска Средна гора. Почти на билото на планината са разкопките при Кози грамади, а от другата страна на планината се намира проучваното наскоро тракийско селище от ранната бронзова епоха край с.Дъбене /Карловско/, от където излязоха много златни накити и предмети от бита.

През 2000 г. археологът д-р Георги Китов откри на Четиньова могила край с.Старосел, представителен тракийски храм от края на V и ІV век пр.Хр. Той се състои от монументална ограда с дължина 241 м. и запазена височина до 3 м., централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълно и кръгло, с куполен покрив помещения. С диаметъра си от 5,3 м. то е най-голямото в България, а храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величественият такъв обект, откриван до момента. Предполага се, че в него е погребан обожествен владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение, за изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани блокове, е било по силите на мощен, богат, влиятелен цар. Храмът е бил използван като “хероон”. Скалното образувание непосредствено до северозападната периферия на крепидата е било свещено. Към него в скалите са изрязани стълби. Близо до тях, в скалата са издълбани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани жертвоприношения или може би т.н. “винени жертви”, защото на трийсетина метра западно от свещеното място е иззидано съоръжения с елипсовидна основа. Отвътре то е измазано с качествен водоустойчив хоросан и е с вместимост около 5-6 тона. Във вътрешността са намерени парчета от съдове за пиене – чаши и кани, както и една цедилка. Знае се, че тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна, затова е трябвало да се прецежда. Този факт навежда на мисълта, че това е било хранилището за ритуалното вино - “винарна”. Религиозните церемонии на траките и извършваните в храма орфически мистерии, както е известно са свързани с пиене на вино. Заради своето стратегическо положение и монументална архитектура, се приема, че храмът е възловото място на голям култов център от множеството скални светилища и няколкото десетки могили в района. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи.

Без богати дарове, но с оригинална архитектура се отличава малката гробница с колоните /могила Хоризонт/. В други са положени висши представители на тракийската аристокрация, вождове или владетели. Този в Пейчова могила е бил последовател на Орфей. През V век пр.Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано около очевидно свещена скала. В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм. В нея са подредени вещите на вожда – пълен комплект въоръжение /наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели на които са запазени дървените тела/, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти. Сред многото находки се отличава сребърната двойна брадва /лабрис/ - символ на царската власт в древна Тракия. Лабрис е врязан и върху сребърна пластина с изображение на конник, който има наколенник и пие от ритон. Златният пръстен-печат също е с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган. Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него дракон. Сред останалите предмети се открояват стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало, вероятно дарове от далечни земи.Панчова могила крие гроб на войн с пластинчата ризница, други предмети на въоръжението, комплект сребърни украси за главата на кон. Наносникът е уникален с ажурното си оформление и грифон, кръвожадно отворил клюн. Не е позната от досегашните находки и юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви.Религията на траките почита Великата богиня майка, която в повечето случаи се отъждествява с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея има и мъжко божество – анонимно /син, цар, Орфей/. Царят на траките е бил медиатор, връзката между боговете и хората. Законите в тракийското общество се определяли от ритуалите. Те били два вида – аристократически и мистериални /общодостъпни/. От аристократическите ритуали, които били много сложни и се изпълнявали само от мъже, води началото си “орфизма”. Храмът в Старосел е изпълнявал точно такива функции – във вътрешната камера са се затваряли царят /жрец/ и елита /посветените/ за тайните си ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване до състоянието на бого-човек, приобщаване до божественото. Процесът на усъвършенстване имал десет степени. Тракийският орфизъм е възглед със световно актуално значение и днес. Това е идеята за вложените в човека сила, които ако се потърсят, подхранят и разгърнат, ще му помогнат да напредне сам, да се развие и да стане по-добър. Гръцкият начин на мислене не допуска идеята за безсмъртие на човека въобще, безсмъртни са само боговете. В орфизма обаче идеята за безсмъртието е централна. Вярата в безсмъртието се свързва с вътрешното израстване на човека.
Има печат за “100 национални туристически обекта”.

ЛЕЧЕБНАТА МИНЕРАЛНА ВОДА

На територията на курорта бликат 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, която варира от 41 до 52°С. Този факт е уникален не само за България, но и за света. Всички води са с ниска минерализация, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, с висока алкална реакция с ниска твърдост, бистри, безцветни и с приятни питейно-вкусови качества.


Лечебни свойства:

Минералните води на курорта се използват за ефективно лечение на бъбречни, жлъчни, урологични, стомашно-чревни, чернодробни и заболявания на опорно-двигателния апарат. Много добри резултати се получават при пациенти с бъбречно-каменна болест, бъбречни микролитиази и състояния след оперативна интервенция, хроничен пиелонефрит. Добре се повлияват пациенти, страдащи от уринарна инфекция на пикочния мехур и другите уринарни пътища, увреждания при захарна болест, заболявания на храносмилателния апарат, напреднала нефросклероза, подагра и др. Установено е благоприятно повлияване в курорта на пациенти с хронични гастрити и гастроудоденити, ликвидиране на язвено увреждане на стомашната или на дуоденалната лигавица, състояния след операция на язва на стомаха и на дуоденума и др., при състояния след прекаран епидемичен хепатит, хроничен хепатит, дискинезии на жлъчните пътища, жлъчно-каменна болест, хроничен панкреатит и др. Допълнителни индикации /заболявания, придружаващи основното заболяване по профила на курорта/ - затлъстяване, подагра, инсулинозависим диабет, хронични ставни заболявания, следтравмени състояния на опорно-двигателния апарат, заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др.

Хидроминералните ресурси в количествено отношение са доста големи - 62.10 л./сек, а в качествено отношение са подчертано еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л.

Водоизточниците в находищата са сондажни и каптажни. Дълбочината на сондажите е от 300 до 600 м, а на каптажите е от 4 до 32 м.

По своите физико-химични качества разглежданите води са бистри, безцветни с температура 45 - 52 °С. Характеризират се като хидрокарбонатно-натриеви (алкални) минерални води. При тях съдържанието на СО2, НСОЗ , СОз2" са в зависимост едно от друго. Хидрокарбонатнo-натриевите (Хисарските) минерални води са комбинирани със SO4Z" и К+ (27 - 45 мг/л сулфати и б - 7 мг/л калций и магнезий), докато съдържанието на хидрокарбонати достига 60 - 70 мгlл, а натрий и калий 70 - 80 мг/л. Под алкалност се разбира активната реакция на минералната вода (рН), която изразява концентрацията на водородните йони. Тя се движи в границите 7,5 - 9,0. По отношение на други елементи като Fe, С1 и други, те са в минимални количества и не могат да дадат отражение относно класификацията на водата. Съдържанието на F е сравнително високо (4,5 - 8,5 мг/л). В някои извори е повишено съдържанието и на радиоактивния елемент радон, който достига 165 ем./л (каптаж "Момина баня"). Сравнително високо е съдържанието на метасилициева киселина в Хисарския тип вода (45 - 61 мг/л}. Срещащите се спонтанни газове са предимно инертни (азот, неон, аргон, криптон, каинон и др.). Открити са и над 20 микроелемента. Водите в Хисаря са слабо минерализирани - 170-275 мгlл, преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий. Реакцията на водите е алкална - рН 7,9 - - 9,0. Съдържанието на флуор е 4 - 5 мг./л. Общо хисарските минерални води са с ниски надгранични стойности на биологично значимите параметри за физиологично-терапевтично-профилактично въздействие върху организма. Това се отнася както до концентрацията на различните химични елементи, така и до радиоактивността на водите. Повишеното съдържание на флуора ограничава питейното им приложение до 30-40 дневен курс. За питейно лечение водите се използват при бъбречни и урологични заболявания, заболявания на стомашно - чревния тракт и чернодробно-жлъчните заболявания. Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и заболявания на обмяната на веществата и ендокринната система. Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж "Момина баня" и сондажи № 1 и № 5 дава възможност за провеждане на радонови инхалации. Радонът предизвиква изразено преустройство на клетъчната дейност и на организма в цялост. Упражнява стимулиращо въздействие върху жлъчната секреция и цялостната дейност на черния дроб. С минерална вода се провеждат и иригации за лечение на стoмашно-чревни и гинекологични заболявания.

ХИСАРЯ - ИСТОРИЯТА НА ГРАДА

От дълбока древност, до наши дни животът около минералните извори не е прекъсвал. Лечебните води са причина тук да си дадат среща различни народи и цивилизации, които са оставили ценни образци от своята материална и духовна култура. Първите данни за Хисар датират от 4-3 век преди новата ера. Града е основан преди 17 столетия от Римския император Диоклециан, установил се тук заради безценните минерални води. През годините заселници са Траки, Римляни, Славяни, Българи - привлечени от уникалното съчетание на минерални извори, климат, природни дадености, местна флора и фауна. Оценили лечебните качества на минералните извори римляните издигнали на това място един от най-големите си градове с имe Диоклецианопол. Безспорен е фактът, че най-внушителните образци от античната култура в Хисаря принадлежат именно на тях. През 293 г. при император Диоклециан античното селище при Хисаря получава статут на град. Тогава започва укрепването на Диоклецианопол със здрава каменна стена. Нейните високо запазени останки и днес радват очите на любознателните туристи. По своята оригинална запазеност тази крепостна стена е рядък представител на римската архитектура от Европа. Разкритите масивни жилищни сгради, амфитеатър, бани, търговски комплекси и улици са показател за високото икономическо състояние на града. Към средата на V в. Диоклецианопол попада под ударите на хунски нашествия. Сринати са северната и източната крепостна порта, казармените постройки. В края на VI и началото на VII в. той отново е подложен на разрушение. Хисарската крепостна стена е една от най запазените късноримски крепости и е дълга 2315 м. През османското владичество в Хисар и селата Синджирлий и Кюсилери, вземат участие в борбата против османлиите, където през 1868 г. Левски създава революционен комитет. Сред културните забележителности на града са основно изградената Крепостна стена с четири входа, като най-известна и “главната” се явява южната наречена “Камилите”. Сред местата, които могат да се посочат за изучаване на културните традиции е и изграденият Градски исторически музей.

Историята на град Хисар е свързана предимно с римската империя. Когато пристигат по тези земи, римляните намират тук малко тракийско селище. Но популярността на лечебните му извори определя трайно интереса на римските управници. Градът е превърнат в административен център и през ІІІ в. е ограден с крепостна стена. Смята се, че тогава градът се е наричал Аугусте. От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща /края на ІІІ и началото на ІV в./. По време на готските нападения в края на ІІІ в. градът е разрушен и опожарен. Възстановяването му в началото на ІV в. се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол. Той е бил трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол /Пловдив/ и Берое /Стара Загора/. Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация. За да бъде защитен от вражески нападения, е бил обграден с крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров! Крепостта има форма на почти правилен четириъгълник. Изградена е със смесена зидария с пояси от четири реда тухли. Заедно с парапета и зъберите е била висока 12 м. Днес запазените останки от крепостта достигат 7 м. Най-добре запазени са западната и южната централна порта, която е и символ на града – Камилите. Нарича се така, защото до началото на ХХ век вратата е била разделена и приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили.

ЛЕГЕНДИ ЗА ХИСАРЯ

Началото

Потънал в скръб велик император. Траур потулил белокаменния му замък. В безнадеждни гърчове, на смъртен одър ридаела красива императрица. Незнайна болест отброявала последните й дни. Куриери, вестоносци и оракули шетали по необятната земя и търсели лечители. Никаква вест, никаква утеха. Повехнал трак, узнал за скръбта на великия владетел, отишъл сам в двореца. Лисичи калпак потулял главата чак до ушите, а изтъркан плащ прикривал мършавите му рамене. Въвели го при болната. Той повдигнал леко клепачите й, притиснал с длан под жлъчката и peв изпълнил двореца. Копиеносците се възправили, но болната им господарка едвам вдигнала ръка за пощада. Тя се отпуснала в дълбок сън. Чак тогава тракът се обърнал към императора: — Има цяр, само един... Още сега тръгнете все на изток, докато стигнете реката Хеброс. Един ден път на север от нея ще найдете топли извори. Нека се къпе в тях и пие от водата им! — Каква да е наградата ти? — запитал императорът. — Никаква. Едно само искам — живейте в мир с братята ми там! И чудото станало. Императрицата започнала да се къпе в топлата вода и да пие от нея така, както бе казал старецът. Тя възвърнала съня си, после дошло и здравето. Магия сякаш обвързала императора за този край. И той изградил там хубав и богат град, който сетне нарекли Аугусте. Всичко имало в него: и за разкошния живот на богатите, и за развратните им нощи. Едно само не постигнали римляните — мир с траките, отседнали преди тях край изворите. А не могли да нарушат клетвата, дадена от императора на стария знахар. - Ние сме стопани на тези земи – отвръщали винаги траките – идвайте тук, когато болест Ви гони, бъдете ни гости, а не господари...

Момина сълза

Управител на Хисаря бил закоравелият Хасан бей, комуто и аллах не можел да изчисли зулумите. Вечно обикалял из съседните села, възседнал породист кон, не за данъци и грабежи, а да съзре някоя хубавица, която да запълни мястото на по-старите в харема му. Затова жените се криели от погледа му, когато узнавали за неговото идване. Само едно момиче през тези години успяло да се укрие от нечестивия му поглед и станало чудно хубава мома. Гордеели се с нея роднините, но една тежест притискала сърцата на селяните — да не би проклетият Хасан бей да я открие. И се случило най-лошото. Съзрял я турчинът, и още на другия ден изпратил гавазите си да я доведат в харема му. Цяло село се изпроводило да моли за милост, много сълзи и много плач придружили пътя й дотам. Но нищо не могло да охлади коравата душа на управника. Още no-кораво било сърцето на младата българка. Тя се простила от живота, но за вярата си решила да се държи докрай. Какво ли не правел Хасан бей, за да я предразположи към себе си. Давал й обещания, каквито на друга жена не бил давал. Дарил й дрехи от сърма и коприна, в краката й стояли нанизи от злато и сребро. Но... нищо не помагало. Тя продължавала да не го забелязва, защото умът и душата й принадлежали на изгората, останал в селото. Тогава турчинът решил да си отмъсти така, както никой дотогава. Поканил знатни турци от Филибето и устроил пищен обед. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядал да съб лекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлово масло и така да излезе и разнесе тавата със сладкишите. Тези, които я познавали в харема и не веднъж виждали до къде отива гордостта й, помислили, че тя няма да изпълни волята на господаря. Очаква ли no-скоро да се хвърли от високия чардак, отколкото гола и унизена да поднесе на гостите сладкишите. Но младата българка излязла с дебелата бакърена тава върху главата си. Срамът отстъпил място на голямата й злоба, защото това, което била замислила, трябвало да се извърши. Тя се приближила до Хасан бей спокойна, дори малко усмихната. Душата на стария турчин се поотпуснала! — Най-сетне!... Благодаря ти, аллах!... — Най-сетне... — повторил той и засукал дебелите си мустаци. — Дойде й умът в главата!... Всички турци, станали от местата си и онемели от ненагледната хубост на моминското тяло. започнали да цъкат. Беят се унесъл в сладострастните си мисли за настъпващата нощ... Когато българката дошла до него, тя издигнала още no-високо тежката тава и с всичка сила я стоварила върху голото му теме. Докато се развикали и разтюхкали гостите, Хасан бей заминал при аллаха. — Да получи най-жестоката смърт! — решили в конака. Една привечер в крепостта станало невероятно зрелище. Още предишния ден заптиетата издигнали висока камара със сухи дърва, а по средата й побили кол. Там докарали българката, за да бъде изгорена жива. Насъбрало се мало и голямо. Преди да я завържат за гредата, турците я съблекли гола, намазали тялото й вместо с гюлова вода с катран и я подпалили. Не се чул нито вик, нито стон. След малко всички, които гледали, онемели. Две бистри сълзи паднали от моминските очи и тозчаз изпод краката й бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила в него. Оттогава този извор получил името Момина сълза. Много години се търкулнали, но легендата за момата не отшумяла, защото тя била свързана с извора, който не пресъхнал.

Топлица – първото българско име на града

Когато българите притиснали каменните стени, ромеите се били залостили здраво вътре и не пропускали птичка да прехвръкне. Те пресушили каналите, които извеждали топлата вода извън крепостта и лагерът на българския хан останал без вода. Това затруднявало войската му през студените дни. Една привечер при българите дошла млада славянка, красива и стройна, със стомна на рамо. Попитали я какво търси при тях, а тя отвърнала, че им носи топла вода, и че ще им разкаже за тайните входове на крепостта. Като пили от водата, нападателите почувствували чудодейната й сила, защото тя ги правела бодри и нощите минавали неусетно. Това тя правела всяка вечер. При всяко нейно появяване те викали отдалече: "Топлица!... Топлица..." Славянката не разбирала езика им, но се досещала, че искат топла вода. Една вечер тя ги свързала с първите хора на своето племе и заранта, преди да изгрее слънцето, българите атакували крепостта. Когато я превзели, славянката грабнала дългия прът с конска опашка, изкачила се като коза на най-високото място и завикала с все сила: — От днес нататък градът ще се нарича Топлица! ... От този ден, вече с ново име, градът останал завинаги българска твърдина.